Представители на АБГР и на ГС ЕВЕТ участваха в организираната от Асоциация „Прозрачност без граници“ дискусия на тема: „Прозрачност и почтеност на влиянието върху политиката“. Обсъждането се състоя на 12-13 март 2015 г. в гр. София, хотел „Радисън Блу“. Проведени бяха модули с представители на бизнеса на тема „Бизнес интереси и бизнес етика: възможности за саморегулация в полза на прозрачното и почтено лобиране“ и с представители на институции и граждански организации на тема „Консултативните процеси в България: към равен терен за всички участници“. В рамките на работния формат се проведе и уъркшоп за журналисти на тема „Журналистическите разследвания – инструмент за осветляване на влиянията. Предизвикателства и успехи“.

Инициативата е продължение на усилията на Асоциацията за стимулиране на експертния дебат относно необходимостта от осветляване на лобистката дейност в България. Те са част от инициативата Lifting the Lid on Lobbying на Transparency International, международната коалиция за борба с корупцията.

Агенция по тютюна към МС ще реши проблемите в сектора, смята бившият изпълнителен директор на Фонд „Тютюн“
bgonair.bg

Тютюнопроизводството трябва да обвързано с регионалната политика, а не с общата селскостопанската политика, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria On Air настоящият изпълнителен директор на Асоциацията на българските градове и региони Ергин Емин. Той е и бивш изпълнителен директор на Фонд „Тютюн“.

Емин заяви още, че след 10-годишното управление на ДПС на Министерството на земеделието се налага социално-икономически диктат чрез „социалния тютюн“ в регионите, където се произвежда. По думите му решението е в създаването на Агенция по тютюна, която да се занимава с управлението на средствата към сектора и да е на пряко подчинение на Министерския съвет.

Емин посочи още, че в момента в сектора цари хаос, тъй като няма яснота как се управляват средствата. По думите му това е резултат от закриването на административната структура фонд „Тютюн“.

fakti.bg

Тотална деградация и липса на какъвто и да е морал – не може извършителят на престъплението, макар и скрит зад колективното БКП и Държавна сигурност, да внася днес законопроект, с който обвинява всички нас, които толкова години се опитваме да утвърдим ценностите на толерантността, за стореното. Така депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов коментира в "Добро утро, България!" по TВ7 вчерашния скандал в Народното събрание.

Faktor.bg

Faktor.bg

Упорито се опитват да пришият партията на Доган към ГЕРБ, но това е измама

30 години след началото на насилствената асимилация на българските турци (1984 - 1989) Дойче веле разговаря с пострадали от принудителното преименуване, като им задава два еднакви въпроса.

Сабри Чобан, роден през 1960 г., от Асеновград:

 

Паметта на жертвите

 

Как разбрахте, че ще ви сменят името?

Мисля, че беше 24 декември 1984 година. Улиците в Асеновград бяха пълни с милиционери и доброволци, ходеха от къща на къща и сменяха имената от човек на човек. Най-впечатляващ беше броят на доброволците. На нашата улица бяха сигурно 60 човека. После смятахме, че може би е имало толкова доброволци, колкото е бил броят на хората, на които да се сменят имената. Само доброволците влизаха по къщите, милиционерите – на нашата улица те бяха десетина – си оставаха навън. Не бях изненадан от това, което става, честно казано. Може би защото преди да живея в Асеновград бях живял в Западните Родопи, а там преименуваха помаците още по-рано – знаех за преименуването още откакто бях на 12 години. А когато бях на 18 и влязох в казармата, ми казаха, че докато съм вътре – добре, но на излизане няма да видя паспорт, докато не си сменя името, нали съм от помашкия край. Само че тогава все още беше възможно някак да шикалкавиш и да се измъкваш, или поне в някои райони и в някои случаи – като моя например – беше така. Като излязох от казармата, започнах работа извън града, а милицията правеше акции – всяка седмица идваха на проверки. Тогава си направихме нещо като график – установихме, че идват по-често в определени часове и винаги през седмицата, никога в почивните дни. И щом предстоеше акция, се криехме. Така че като човек, живял в Западните Родопи, изобщо не се изненадах, когато преименуването стигна до турците и до Асеновград.

Патриотичното дрънкане на кухи фрази и пошли обиди е прекият път към конфликт, дегенерация и окончателна разруха на българската държава