София /КРОСС/ Прокуратурата да се насочи и към политици, сеещи словото на омразата и призоваващи към насилие. Да се разследват хора с власт е трудно във всяка държава, но има процедури за отнемане на имунитет и стига да има воля и желание, това и в България е постижимо. Това каза пред БНР правозащитникът Йонко Грозев - зам.-председател на „Движение България на гражданите". Грозев обясни, че следва да има санкции и към медии, насаждащи омраза, защото по думите му „заиграването с ксенофобията е игра с огъня, а обществото трябва да се събуди за рисковете, които крие словото на омраза". Когато такова подбуждане към агресия и саморазправа се прави от политически лидери, е очевидно, че целят бързо набиране на политическа подкрепа, коментира Грозев въпроса за растящата в последните дни подкрепа на националистическите формации. Той допусна, че лица като Бисер Миланов, наречен още Петното, към когото прокуратурата вече повдигна обвинение, и негови сподвижници, не са сами и действат като подставени лица на политически сили, целящи дестабилизация на страната и дълго са били толерирани като говорители на гражданското общество. Правозащитникът предупреди, че нито прокуратурата, нито хората трябва да подценяват проблема, въпреки че наистина страната не е имала възможност да натрупа опит в ситуации с бежанци.

Франк Джорданс, Асошиейтед прес
 

Силното представяне на консерваторите на Ангела Меркел на изборите в Германия не беше само победа за нейния Християндемократически съюз (ХДС), а и защита на стратегията й за трансформиране на партия, в която дълго време доминираха мъжете римокатолици.
През осемте си години като канцлер Меркел обнови своята партия - до голяма степен както Бил Клинтън направи с демократите в Америка. Тя скъса с някои от основните ценности на партията в областта на семейството, националната сигурност и ядрената енергетика и подобно на Клинтън я тласна в центъра на националната политика със зашеметяващ успех.

Обучение върху престъпленията от омраза
София, хотел "Даунтаун", 12-13 септември2013

Гражданско сдружение „ЕВЕТ“ взе участие в работна среща на тема „Престъпления от омраза“ на 12 и 13 септември в гр. София, организирано от Отдела за толерантност и липса на дискриминация на службата за демократични институции и човешки права.
Г-н Лари Оломофе, съветник по борбата с расизма и ксенофобията и координатор на обучението и г- н Таскин Танкут Сойкан, съветник по борбата с нетолерантността спрямо мюсюлманите коментираха и представиха понятието „престъпление от омраза“ и различните индикатори на предубеденото поведение. Участниците изследваха границите между разликите и препокриванията между престъпленията от омраза, дискриминацията, свободата на словото, свободата на религия и вярванията.
Участниците, които бяха представители на мюсюлманската, еврейската и ромската общност, свидетели на Йехова, емигрантската общност, нехетеросексуалните и трансполовите хора, както и граждански организации работещи в областта на човешките права дискутираха каква е ситуацията в България, как се изготвя мониторинг и докладване на престъпления от омраза, къде да бъдат подавани, кои са отговорните институции и какъв опит имаме на местно ниво.

ЕВЕТ организира форум за младите лидери от смесените райони

Слънчев бряг -Комплес „Чаирите“. По време на традиционния си събор Гражданско сдружение „ЕВЕТ“/Европейска Визия за Етническа Толерантност/ организира и проведе работен семинар на тема: „Младите лидери, основа за повишаване на социалния капитал в районите със смесено население“.
Сам по себе си семинарът – обучение бе като надграждане на темите за общност, лидерство и управление на междуобщностни различия. Модерирани дискусии имаше от страна на лекторите и организаторите: председателят на сдружението Ергин Емин – представи програмата и разясни очакванията от събитието. Г-жа Йелис Еролова от Българска академия на науките дефинира общността като специфично социално образование и типа социални отношения, характеризиращи се с подобни културни, икономически и социални отношения и представи своя научен труд по тази тема.
Семра Якуб и Айрин Ибрямова представиха възможностите и предизвикателствата, стоящи пред „ЕВЕТ“ в настоящия политически момент

Актуалните политически позиции на Реформаторския блок ще се изработват от неговия гражданският съвет, стана ясно във вторник. Консултативният орган, съставен от експерти, ще взема решения още дали коалицията от партии ще се увеличава и кои да бъдат поканени.

Гражданският съвет ще бъде ангажиран да разработва управленски политики по 12-те принципа, които обединиха първите пет партии, създали коалиция през юли тази година – ДСБ, "Движение България на гражданите", "Зелените, "Свобода и достойнство" и "Синьо единство". По-късно към тях се присъединиха СДС и БЗНС.
Списък на членовете на гражданския съвет към Реформаторския блок

Анатоли Замфиров (собственик на верига ветеринарни клиники), Атанас Славов (доктор по конституционно право, преподавател в Софийския университет), Виктор Лилов (издател и мениджър в областта на културата), Генади Кондарев (икономист, член на сдружение "За земята"), Георги Ганев (икономист, Център за либерални стратегии), Георги Стефанов (еколог), Горан Стойковски (политолог, преподавател в Нов български университет), Гроздан Караджов (юрист,

Еврокомисарят: Олигархията и демокрацията са смъртни врагове

Корумпирано правителство, зависими медии, лошо правосъдие, липса на перспектива за младите и недостигащи до малките фирми евросредства. Това бяха основните послания, които гражданите отправиха по време на диалога си със заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Вивиан Рединг във вторник. Красноречиво доказателство за загубата на доверие към българския политически елит бяха отправените настойчиви призиви ЕК да се намесва по-категорично и да показва слабостите на управлението у нас, дори бяха изразени очаквания към комисията за провеждане на реформи в България.

В отговор Рединг заяви, че ЕК не може да замени правителството и няма правомощия да му иска оставката. Отговорност на гражданите институциите да бъдат силни, каза еврокомисарят. Тя е трогната от желанието на българите да се борят срещу корупцията в името на демокрацията. ЕК ще упражни натиск върху правителството да се бори с корупцията, каза Вивиан Рединг и припомни и мониторинговия механизъм за България в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Тя отправи призив към партиите да чуват гласът на народа при взимането на решения.

Олигархията и демокрацията са смъртни врагове и не могат да съществуват заедно, заяви Рединг.
 

“Ясно казах на двете големи политически партии в България – забравете миналото, говорете за бъдещето, седнете на масата, за да изведете страната напред, спрете политическите кавги“, продължи тя.

Дискусията, продължила около два часа и половина, е част от инициираните от ЕК публични дебати с европейските граждани относно бъдещето на Европа.

Експерти от Гражданско сдружебие „ЕВЕТ“ взеха участие в семинар „Междукултурният обмен и диалог- конкурентно предимство в съвременната глобализираща се държава и икономика“, който се проведе в гр. Софиа на 11.06.2013г. Преподаватели и експерти от Нов български университет разгледаха теми, свързани с града и междукултурния диалог, какви са възможностите и практиките за интеграция на граждани от трети държави на пазара на труда. Разгледани бяха още и възможностите за превенция от социална изолация на граждани от трети държави /ГТД/.

„23 години след началото на промените една от най-сериозните кризи в държавата е институционалната криза. Тя започна с идването на Симеон Сакскобургготски в България, тогава започна целенасоченото рушене на институционализма в България и подкопаването на демократичните основи на държавата”.

 С тези думи евродепутатът Надежда Нейнски откри в събота кръгла маса на тема „Избори 2013. Предизвикателства пред смесените региони на България”.

 Тя бе организирана от гражданско сдружение EVET и Фондация “Конрад Аденауер”. На нея бяха обсъдени теми като анализ на етническия модел на прехода, влияние на вота извън страната върху резултатите от изборите в смесените региони, интеркултуралният диалог и развитието на общностите като основа на дясно-центристка политика в смесените региони на България и стратегия за действие в следващия изборен период.

 „Европа започва голям дебат за демокрацията и за ценностите. Дясномислещите хора трябва да се фокусират върху зоната на общите си принципи, ценности и визия за бъдещето на България. Трябва да се структурира еднинна дясна платформа, която да бъде пресечната точка на политически формации, граждански сдружения и хора с влияние в обществото, и да се изгради силна единна дясна партия.